|
|
Училището |
|
|
|
Патрон |
|
|
Символи |
|
|
Учителите |
|
|
|
|
|
СМЪРТТА НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Шени са, горо, шени са,
шени са, Малеш планина,
шо са се с кърви поила,
с юнашки тяла хран ила!
Низ доле иде Делчо войвода,
низ Струмишко поле широко,
със пет - шестнайсе момчета.
Първа йе пушка пукнала,
йодари Делчо войвода.
Падна си Делчо на място
и на дружина говори:
- Дружино, вярна, сговорна,
кога през Кукуш минете,
майка ще си ва посрещне,
милно ще си ва попита:
“Дружино, вярна, сговорна,
каде йе Делчо войвода?”
Право да си хи кажите!
Кога през Кукуш минаха,
майка му ги е срещнала,
жално си ги погледнала,
милно си ги попитала:
- Дружино, вярна, сговорна,
нещо ще си ви попитам,
право да си ми кажите:
къде йе Делчо войвода?
- Бабо льо, бабо старичка,
като на питаш, да кажем:
Делчо го, бабо, оженихме
за адна мома църноземка.
Църна му земя постелихме,
бял камен му възглаве кладохме,
пак го със земя покрихме. |
|
Георги Николов Делчев, наричан Гоце Делчев е български революционер и национален герой, водач на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
БИОГРАФИЯ
Роден e в Кукуш през 1872 година в семейството на Никола и Султана Делчеви. Завършва прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“. През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен и от 1894 година е учител в Щип, където учителства Дамян Груев, един от основателите на организацията Български македоно-одрински революционни комитети, прекръстена впоследствие на Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Гоце Делчев е привлечен в организацията от Даме Груев и по-късно се превръща в неин фактически ръководител. Основната идея на ВМОРО, е че освобождението на Македония и Одринско е възможно чрез общо въоръжено въстание. Като своя първоначална цел организацията си поставя автономията на Македония и Одринско в рамките на Османската империя.
През 1895 година Гоце Делчев напуска учителството и се отдава изцяло на революционна дейност. Той е един от първите организатори на пограничните пунктове на организацията в Пиринска Македония — Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и др. и на нелегалните канали към вътрешността на Македония. През 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на организацията, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи. След конгреса Гоце Делчев е избран за задграничен представител, подвижен член на ЦК на ВМОРО. Той полага големи усилия за изграждане на революционната мрежа, както и за снабдяването на организацията с оръжие.
През 1899 година по инициатива на Гоце Делчев се пристъпва към изграждането на четническия институт на ВМОРО, който изиграва изключително важна роля за по-нататъшното ѝ масовизиране и революционизиране. Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония и Одринска Тракия. През 1902 година заедно с Гьорче Петров участва в изработването новата програма и устава на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“ и за извоюване на пълна политическа автономия. По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска революционна организация. Въпреки постигнатите успехи в организационното ѝ изграждане Г. Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903, за вдигане на въстание в Македония и Одринско през пролетта на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за през лятото на 1903 година, както и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат повече участие сформираните за тази цел въоръжени чети.
През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста — на железопътната линия Солун — Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг четата му попадна в обкръжение в село Баница, Серско, и след еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря Гоце Делчев пада убит. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.
На Гоце Делчев са кръстени град Неврокоп и село Ново Делчево в Пиринска Македония и Царево село във Вардарска, хребета Делчев (Delchev Ridge), връх Делчев (Delchev Peak) на остров Ливингстън, Антарктида, както и най-високият връх на планината Славянка — Гоцев връх. Името на героя носят още улици и квартали в много български градове.
ВЪНШНИ ПРЕПРАТКИ
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|